Мислех си че знам всичко за любовта, но естествено се оказа че греша. Когато останах сама и сълзите пресъхнаха сърцето ми беше празно. Не мойех да чувствам нищо. Бях като хищник и плячката ми бяха мъжете, но това не ми носеше никакво удоволствие. В такова състояние ме намери едно момче което ми даде цялото си сърце. Бях надменна и безразлична към него но все пак го допуснах до себе си. За мен той беше поредната жертва, но скоро осъзнах че не мога просто да си поиграя с него и да го оставя като другите. Той ми беше дал всичко, което имаше. Това не значеше, че аз исках от него нещо. Просто съвестта ми се обади и ме накара да му дам шанс. И ето че той ми стана вярна упора и най-близък приятел. Давах му онова от което той имаше нужда и получавах в замяна подкрепата от която се нуждаех.
     Всичко вървеше добре докато той не ме запозна с най-добрия си приятел. Тогава се събудиха всички чувства. Обичах момчето до себе си, но другият беше толкова неустоим. Той беше всичко за което някога съм мечтала- от външността до характера и дори опасното минало. Това беше една от онези истории тип "по-добре да не го бях срещала и да си мисля че такива мъже има само във фантазиите за да не се разочаровам толкова много че не е мой". И ето че господин перфектен ми обърна внимание и ме хареса. Историята се заплете защото и двамата държахме много на момчето с което бях. По една случайност точно тогава идеалния остана без приятелка. Ето че това беше моя шанс. Поколебах се и го изпуснах. Едва ден по късно осъзнах колко много го обича, но той беше съжалил за това че се е опитал да ме отмъкне от най-добрия си приятел, затова му каза всичко. 
    Никога не съм виждала някой който толкова много да страда и да е готов да понесе още заради любимите хора. Приятелят ми прости всичко и дори предложи да се отдръпне и да ни остави заедно. Естествено перфектното момче не прие и каза че не ме приема като нещо повече от приятелка. Дали наистина беше така или само искаше да оправи положението? Така и не разбрах. Изпаднах в депресия и нервни кризи заради несподелената любов към това момче, но останах  с приятеля си. Днес разбрах че перфектния ми любим има ново гадже. Стана ми много неприятно но реших че и аз ще продължа. Затова му казах само: "честито, бъди щастлив".
   Сега ми остава само да съм с момчето което ме обича истински и да му дам цялото си сърце с надеждата да се излекувам от болката.